стенографка

Речник на българския език

стеногра̀фка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стеногра̀фки, ж. Жена стенограф.

Грешни изписвания (7)

  • стенографкъ
  • стенуграфка
  • стенуграфкъ
  • стинографка
  • стинографкъ
  • стинуграфка
  • стинуграфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-ног-раф-ка
членувано сте-ног-раф-ка-та
мн.ч. сте-ног-раф-ки
членувано сте-ног-раф-ки-те
звателна форма