стенограф

Речник на българския език

стеногра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. стеногра̀фи, м. Човек, който си служи със стенография. Стенографи на Народното събрание.

Грешни изписвания (3)

  • стенуграф
  • стинограф
  • стинуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-ног-раф
непълен член сте-ног-ра-фа
пълен член сте-ног-ра-фът
мн.ч. сте-ног-ра-фи
членувано сте-ног-ра-фи-те
бройна форма сте-ног-ра-фа
звателна форма