стенен

Речник на българския език

стѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

стѐнна, стѐнно, мн. стѐнни, прил. Който е предназначен за стена, който виси на стена. Стенна лампа. Стенен часовник.

Грешни изписвания (1)

  • стенин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сте-нен
непълен член стен-ния
пълен член стен-ни-ят
ж. р. стен-на
членувано стен-на-та
ср. р. стен-но
членувано стен-но-то
мн. ч. стен-ни
членувано стен-ни-те