стачконарушителка

Речник на българския език

стачконарушителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стач-ко-на-ру-ши-тел-ка
членувано стач-ко-на-ру-ши-тел-ка-та
мн.ч. стач-ко-на-ру-ши-тел-ки
членувано стач-ко-на-ру-ши-тел-ки-те
звателна форма