стачка

Речник на българския език

ста̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ста̀чки, ж. Форма на икономическа и политическа борба, която се изразява в спиране на професионалната дейност, за да се изпълнят определени искания.
прил. ста̀чен, ста̀чна, ста̀чно, мн. ста̀чни. Стачна организация.

Грешни изписвания (1)

  • стачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стач-ка
членувано стач-ка-та
мн.ч. стач-ки
членувано стач-ки-те
звателна форма