стационарче

Речник на българския език

стационарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ци-о-нар-че
членувано ста-ци-о-нар-че-то
мн.ч. ста-ци-о-нар-че-та
членувано ста-ци-о-нар-че-та-та