стафилокок

Речник на българския език

стафилоко̀к съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Стафилококите са Грам-положителни, сферични микроорганизми, подредени на гроздове. Факултативни анаероби са, неподвижни и не образуват спори. Притежават редица токсини и ензими, напр. хемолизини, левкоцидин, плазмокоагулаза, хиалуронидаза, стафилокиназа, β-лактамаза и др. Причиняват кожни инфекции (фоликулити, абсцеси, фурункул, панарициум), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), хранителни отравяния и др.

Грешни изписвания (7)

  • стафелокок
  • стафелукок
  • стафилукок
  • стъфелокок
  • стъфелукок
  • стъфилокок
  • стъфилукок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-фи-ло-кок
непълен член ста-фи-ло-ко-ка
пълен член ста-фи-ло-ко-кът
мн.ч. ста-фи-ло-ко-ки
членувано ста-фи-ло-ко-ки-те
бройна форма ста-фи-ло-ко-ка
звателна форма