стату̀кво
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед. Спец. Трайно установено положение в обществото; липса на промени. Няма изгледи статуквото на Балканите да се запази.
Грешни изписвания (3)
- статукву
- стътукво
- стътукву
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ста-тук-во | |
|---|---|---|
| членувано | ста-тук-во-то | |
| мн.ч. | ста-тук-ва | |
| членувано | ста-тук-ва-та |