статичен

Речник на българския език

статѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

статѝчна, статѝчно, мн. статѝчни, прил. Който се намира в състояние на спокойствие, покой, застой; неподвижен. Статична картина.
нареч. статѝчно.
същ. статѝчност, статичността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • статичин
  • стътичен
  • стътичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ти-чен
непълен член ста-тич-ния
пълен член ста-тич-ни-ят
ж. р. ста-тич-на
членувано ста-тич-на-та
ср. р. ста-тич-но
членувано ста-тич-но-то
мн. ч. ста-тич-ни
членувано ста-тич-ни-те