статистика

Речник на българския език

1. статѝстика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. статѝстики, ж.
1. Спец. Само ед. Наука, която следи количествените промени, които настъпват в социалния, политическия, икономическия живот на обществото.
2. Количествени данни, установени чрез методите на тази наука; преброяване. Водя статистика.
прил. статистѝчен, статистѝчна, статистѝчно, мн. статистѝчни.
прил. статистѝчески, статистѝческа, статистѝческо, мн. статистѝчески. Статистически наблюдения.

Грешни изписвания (7)

  • статистека
  • статистекъ
  • статистикъ
  • стътистека
  • стътистекъ
  • стътистика
  • стътистикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-тис-ти-ка
членувано ста-тис-ти-ка-та
мн.ч. ста-тис-ти-ки
членувано ста-тис-ти-ки-те
звателна форма

2. статистика — ед. ч. непълен член

статистика е производна форма на статистик (ед. ч. непълен член).

3. статистика — бройна форма

статистика е производна форма на статистик (бройна форма).