статика

Речник на българския език

ста̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Във физиката дял от механиката, в който се разглеждат законите за равновесие на телата.

Грешни изписвания (3)

  • статека
  • статекъ
  • статикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ти-ка
членувано ста-ти-ка-та
мн.ч. ста-ти-ки
членувано ста-ти-ки-те
звателна форма