старче

Речник на българския език

ста̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • старчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стар-че
членувано стар-че-то
мн.ч. стар-че-та
членувано стар-че-та-та