стартер

Речник на българския език

ста̀ртер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • стартир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стар-тер
непълен член стар-те-ра
пълен член стар-те-рът
мн.ч. стар-те-ри
членувано стар-те-ри-те
бройна форма стар-те-ра
звателна форма