старопланински

Речник на българския език

старопланѝнски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

старопланѝнска, старопланѝнско, мн. старопланѝнски, прил. Който се отнася до Стара планина. Старопланинска река. Старопланински водопад.

Грешни изписвания (15)

  • старопланинске
  • староплънинске
  • староплънински
  • старупланинске
  • старупланински
  • старуплънинске
  • старуплънински
  • стъропланинске
  • стъропланински
  • стъроплънинске
  • стъроплънински
  • стърупланинске
  • стърупланински
  • стъруплънинске
  • стъруплънински

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-роп-ла-нин-с-ки
непълен член ста-роп-ла-нин-с-кия
пълен член ста-роп-ла-нин-с-ки-ят
ж. р. ста-роп-ла-нин-с-ка
членувано ста-роп-ла-нин-с-ка-та
ср. р. ста-роп-ла-нин-с-ко
членувано ста-роп-ла-нин-с-ко-то
мн. ч. ста-роп-ла-нин-с-ки
членувано ста-роп-ла-нин-с-ки-те