старопеча̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
старопеча̀тна, старопеча̀тно, мн. старопеча̀тни, прил. Който се отнася към началото на книгопечатането. Старопечатен шрифт.
Грешни изписвания (15)
- старопечатин
- старопичатен
- старопичатин
- старупечатен
- старупечатин
- старупичатен
- старупичатин
- стъропечатен
- стъропечатин
- стъропичатен
- стъропичатин
- стърупечатен
- стърупечатин
- стърупичатен
- стърупичатин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ста-ро-пе-ча-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ста-ро-пе-чат-ния | ||
| пълен член | ста-ро-пе-чат-ни-ят | ||
| ж. р. | ста-ро-пе-чат-на | ||
| членувано | ста-ро-пе-чат-на-та | ||
| ср. р. | ста-ро-пе-чат-но | ||
| членувано | ста-ро-пе-чат-но-то | ||
| мн. ч. | ста-ро-пе-чат-ни | ||
| членувано | ста-ро-пе-чат-ни-те | ||