старолик

Речник на българския език

старолѝк прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

старолѝка, старолѝко, мн. старолѝки, прил. Който в лицето изглежда по-стар от възрастта си. Старолика жена.

Грешни изписвания (3)

  • старулик
  • стъролик
  • стърулик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ро-лик
непълен член ста-ро-ли-кия
пълен член ста-ро-ли-ки-ят
ж. р. ста-ро-ли-ка
членувано ста-ро-ли-ка-та
ср. р. ста-ро-ли-ко
членувано ста-ро-ли-ко-то
мн. ч. ста-ро-ли-ки
членувано ста-ро-ли-ки-те