старозаветен

Речник на българския език

старозавѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • старозаветин
  • старозъветен
  • старозъветин
  • старузаветен
  • старузаветин
  • старузъветен
  • старузъветин
  • стърозаветен
  • стърозаветин
  • стърозъветен
  • стърозъветин
  • стърузаветен
  • стърузаветин
  • стърузъветен
  • стърузъветин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ро-за-ве-тен
непълен член ста-ро-за-вет-ния
пълен член ста-ро-за-вет-ни-ят
ж. р. ста-ро-за-вет-на
членувано ста-ро-за-вет-на-та
ср. р. ста-ро-за-вет-но
членувано ста-ро-за-вет-но-то
мн. ч. ста-ро-за-вет-ни
членувано ста-ро-за-вет-ни-те