старина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. старинѝ, ж.
1. Обикн. мн. Старост. Живея до дълбоки старини.
2. Отдавна отминало време; античност. Българската старина не е добре позната.
3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.
1. Обикн. мн. Старост. Живея до дълбоки старини.
2. Отдавна отминало време; античност. Българската старина не е добре позната.
3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.
Грешни изписвания (7)
- старена
- старенъ
- старинъ
- стърена
- стъренъ
- стърина
- стъринъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ста-ри-на | |
|---|---|---|
| членувано | ста-ри-на-та | |
| мн.ч. | ста-ри-ни | |
| членувано | ста-ри-ни-те | |
| звателна форма | — | |