стареещ

Речник на българския език

1. старѐещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стареешт
  • стареишт
  • стареищ
  • стъреешт
  • стъреещ
  • стъреишт
  • стъреищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ре-ещ
непълен член ста-ре-е-щия
пълен член ста-ре-е-щи-ят
ж. р. ста-ре-е-ща
членувано ста-ре-е-ща-та
ср. р. ста-ре-е-що
членувано ста-ре-е-що-то
мн. ч. ста-ре-е-щи
членувано ста-ре-е-щи-те

2. стареещ — сег. деят. прич. м. р.

стареещ е производна форма на старея (сег. деят. прич. м. р.).