стареене

Речник на българския език

старѐене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стареени
  • стареине
  • стареини
  • стъреене
  • стъреени
  • стъреине
  • стъреини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ре-е-не
членувано ста-ре-е-не-то
мн.ч. ста-ре-е-ния
членувано ста-ре-е-ни-я-та