сталагмит

Речник на българския език

сталагмѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сталагмѝти, (два) сталагмѝта, м. Спец. Конусовидни варовикови отлагания от капеща вода на пода на пещера.

Грешни изписвания (3)

  • сталъгмит
  • стълагмит
  • стълъгмит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-лаг-мит
непълен член ста-лаг-ми-та
пълен член ста-лаг-ми-тът
мн.ч. ста-лаг-ми-ти
членувано ста-лаг-ми-ти-те
бройна форма ста-лаг-ми-та
звателна форма