стакато

Речник на българския език

стака̀то съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стакату
  • стъкато
  • стъкату

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ка-то
членувано ста-ка-то-то
мн.ч. ста-ка-та
членувано ста-ка-та-та