стабилизиране

Речник на българския език

стабилизѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • стабелезиране
  • стабелезиръне
  • стабелизиране
  • стабелизиръне
  • стабилезиране
  • стабилезиръне
  • стабилизиръне
  • стъбелезиране
  • стъбелезиръне
  • стъбелизиране
  • стъбелизиръне
  • стъбилезиране
  • стъбилезиръне
  • стъбилизиране
  • стъбилизиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-би-ли-зи-ра-не
членувано ста-би-ли-зи-ра-не-то
мн.ч. ста-би-ли-зи-ра-ния
членувано ста-би-ли-зи-ра-ни-я-та