стабилизация

Речник на българския език

стабилиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Стабилизиране.
прил. стабилизацио̀нен, стабилизацио̀нна, стабилизацио̀нно, мн. стабилизацио̀нни.

Грешни изписвания (47)

  • стабелезацеа
  • стабелезацеъ
  • стабелезацея
  • стабелезациа
  • стабелезациъ
  • стабелезация
  • стабелизацеа
  • стабелизацеъ
  • стабелизацея
  • стабелизациа
  • стабелизациъ
  • стабелизация
  • стабилезацеа
  • стабилезацеъ
  • стабилезацея
  • стабилезациа
  • стабилезациъ
  • стабилезация
  • стабилизацеа
  • стабилизацеъ
  • стабилизацея
  • стабилизациа
  • стабилизациъ
  • стъбелезацеа
  • стъбелезацеъ
  • стъбелезацея
  • стъбелезациа
  • стъбелезациъ
  • стъбелезация
  • стъбелизацеа
  • стъбелизацеъ
  • стъбелизацея
  • стъбелизациа
  • стъбелизациъ
  • стъбелизация
  • стъбилезацеа
  • стъбилезацеъ
  • стъбилезацея
  • стъбилезациа
  • стъбилезациъ
  • стъбилезация
  • стъбилизацеа
  • стъбилизацеъ
  • стъбилизацея
  • стъбилизациа
  • стъбилизациъ
  • стъбилизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-би-ли-за-ция
членувано ста-би-ли-за-ци-я-та
мн.ч. ста-би-ли-за-ции
членувано ста-би-ли-за-ци-и-те
звателна форма