сричане

Речник на българския език

срѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сричани
  • сричъне
  • сричъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сри-ча-не
членувано сри-ча-не-то
мн.ч. сри-ча-ния
членувано сри-ча-ни-я-та