средисловие

Речник на българския език

средисло̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. средисловия, ср. Спец. Среда на думата.прил. средисловен, средисловна, средисловно, мн. средисловни. Средисловно ударение.

Грешни изписвания (3)

  • средесловие
  • сридесловие
  • сридисловие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сре-дис-ло-вие
членувано сре-дис-ло-ви-е-то
мн.ч. сре-дис-ло-вия
членувано сре-дис-ло-ви-я-та