спътничка

Речник на българския език

спъ̀тничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спътнички, ж. Спътница.

Грешни изписвания (3)

  • спътнечка
  • спътнечкъ
  • спътничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спът-нич-ка
членувано спът-нич-ка-та
мн.ч. спът-нич-ки
членувано спът-нич-ки-те
звателна форма