спрягане

Речник на българския език

спрягане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • спръгане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спря-га-не
членувано спря-га-не-то
мн.ч. спря-га-ния
членувано спря-га-ни-я-та