сприятеляване

Речник на българския език

сприятеляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сприътелъване
  • сприътеляване
  • сприятелъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спри-я-те-ля-ва-не
членувано спри-я-те-ля-ва-не-то
мн.ч. спри-я-те-ля-ва-ния
членувано спри-я-те-ля-ва-ни-я-та