спрежѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. спрежения, ср. Спец. В граматиката — тип изменение на глаголите по лице, число, време. В българския език глаголите имат три спрежения.
Грешни изписвания (1)
- сприжение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спре-же-ние | |
|---|---|---|
| членувано | спре-же-ни-е-то | |
| мн.ч. | спре-же-ния | |
| членувано | спре-же-ни-я-та |