спотуляне

Речник на българския език

спотуляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • спотулъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спо-ту-ля-не
членувано спо-ту-ля-не-то
мн.ч. спо-ту-ля-ния
членувано спо-ту-ля-ни-я-та