спортуване

Речник на българския език

спорту̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • спортувани
  • спортувъне
  • спортувъни
  • спуртуване
  • спуртувани
  • спуртувъне
  • спуртувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спор-ту-ва-не
членувано спор-ту-ва-не-то
мн.ч. спор-ту-ва-ния
членувано спор-ту-ва-ни-я-та