сполетяване

Речник на българския език

сполетяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сполетъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спо-ле-тя-ва-не
членувано спо-ле-тя-ва-не-то
мн.ч. спо-ле-тя-ва-ния
членувано спо-ле-тя-ва-ни-я-та