сплотяване

Речник на българския език

сплотя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сплотявани
  • сплотявъне
  • сплотявъни
  • сплутяване
  • сплутявани
  • сплутявъне
  • сплутявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спло-тя-ва-не
членувано спло-тя-ва-не-то
мн.ч. спло-тя-ва-ния
членувано спло-тя-ва-ни-я-та