сплитка

Речник на българския език

сплѝтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сплиткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сплит-ка
членувано сплит-ка-та
мн.ч. сплит-ки
членувано сплит-ки-те
звателна форма