сплетен

Речник на българския език

1. сплетен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спле-тен
непълен член спле-те-ния
пълен член спле-те-ни-ят
ж. р. спле-те-на
членувано спле-те-на-та
ср. р. спле-те-но
членувано спле-те-но-то
мн. ч. спле-те-ни
членувано спле-те-ни-те

2. сплетен — мин. страд. прич. м. р.

сплетен е производна форма на сплета (мин. страд. прич. м. р.).