спица

Речник на българския език

спѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спици, ж. Една от металните пръчки, които съединяват централната част на колело на велосипед с обиколните.

Грешни изписвания (1)

  • спицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спи-ца
членувано спи-ца-та
мн.ч. спи-ци
членувано спи-ци-те
звателна форма