спецтехника

Речник на българския език

спецтехника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спец-тех-ни-ка
членувано спец-тех-ни-ка-та
мн.ч. спец-тех-ни-ки
членувано спец-тех-ни-ки-те
звателна форма