специалитѐт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. специалитети, (два) специалитета, м. Обикн. за ядене — приготвено специално, с необикновен вкус. На коктейла имаше различни специалитети.
Грешни изписвания (15)
- спецеалетет
- спецеалитет
- спецеълетет
- спецеълитет
- специалетет
- специълетет
- специълитет
- спицеалетет
- спицеалитет
- спицеълетет
- спицеълитет
- спициалетет
- спициалитет
- спициълетет
- спициълитет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спе-ци-а-ли-тет | |
|---|---|---|
| непълен член | спе-ци-а-ли-те-та | |
| пълен член | спе-ци-а-ли-те-тът | |
| мн.ч. | спе-ци-а-ли-те-ти | |
| членувано | спе-ци-а-ли-те-ти-те | |
| бройна форма | спе-ци-а-ли-те-та | |
| звателна форма | — | |