специализиран

Речник на българския език

1. специализѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • спецеалезиран
  • спецеалезирън
  • спецеализиран
  • спецеализирън
  • спецеълезиран
  • спецеълезирън
  • спецеълизиран
  • спецеълизирън
  • специалезиран
  • специалезирън
  • специализирън
  • специълезиран
  • специълезирън
  • специълизиран
  • специълизирън
  • спицеалезиран
  • спицеалезирън
  • спицеализиран
  • спицеализирън
  • спицеълезиран
  • спицеълезирън
  • спицеълизиран
  • спицеълизирън
  • спициалезиран
  • спициалезирън
  • спициализиран
  • спициализирън
  • спициълезиран
  • спициълезирън
  • спициълизиран
  • спициълизирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спе-ци-а-ли-зи-ран
непълен член спе-ци-а-ли-зи-ра-ния
пълен член спе-ци-а-ли-зи-ра-ни-ят
ж. р. спе-ци-а-ли-зи-ра-на
членувано спе-ци-а-ли-зи-ра-на-та
ср. р. спе-ци-а-ли-зи-ра-но
членувано спе-ци-а-ли-зи-ра-но-то
мн. ч. спе-ци-а-ли-зи-ра-ни
членувано спе-ци-а-ли-зи-ра-ни-те

2. специализиран — мин. страд. прич. м. р.

специализиран е производна форма на специализирам (мин. страд. прич. м. р.).