спелеолог

Речник на българския език

спелеоло̀г съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

мн. спелеолози, м. Човек, който се занимава със спелеология.

Грешни изписвания (8)

  • спелеолок
  • спелеулок
  • спелиолок
  • спелиулок
  • спилеолок
  • спилеулок
  • спилиолок
  • спилиулок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ле-о-лог
непълен член спе-ле-о-ло-га
пълен член спе-ле-о-ло-гът
мн.ч. спе-ле-о-ло-зи
членувано спе-ле-о-ло-зи-те
бройна форма спе-ле-о-ло-зи
звателна форма