спекулантка

Речник на българския език

спекула̀нтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спекулантки, ж. Жена спекулант.

Грешни изписвания (7)

  • спеколантка
  • спеколанткъ
  • спекуланткъ
  • спиколантка
  • спиколанткъ
  • спикулантка
  • спикуланткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ку-лан-т-ка
членувано спе-ку-лан-т-ка-та
мн.ч. спе-ку-лан-т-ки
членувано спе-ку-лан-т-ки-те
звателна форма