спартанец

Речник на българския език

спарта̀нец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. спартанци, м.
1. Жител на древна Спарта.
2. Прен. Човек, който калява себе си, живее сурово, с най-необходимото.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • спартаниц
  • спъртанец
  • спъртаниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спар-та-нец
непълен член спар-та-не-ца
пълен член спар-та-не-цът
мн.ч. спар-тан-ци
членувано спар-тан-ци-те
бройна форма спар-тан-ци
звателна форма спар-та-не-цо