спален

Речник на българския език

спа̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

спална, спално, мн. спални, прил. Който е предназначен за спане. Спален вагон. Спално бельо.
Спален чувал. — Дълга торба с цип, предназначена да се спи в нея на открито.

Грешни изписвания (1)

  • спалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спа-лен
непълен член спал-ния
пълен член спал-ни-ят
ж. р. спал-на
членувано спал-на-та
ср. р. спал-но
членувано спал-но-то
мн. ч. спал-ни
членувано спал-ни-те