сортов

Речник на българския език

со̀ртов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сортова, сортово, мн. сортови, прил. Който е от добър сорт; висококачествен. Сортови семена.

Грешни изписвания (3)

  • сортув
  • сортоф
  • сортуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сор-тов
непълен член сор-то-вия
пълен член сор-то-ви-ят
ж. р. сор-то-ва
членувано сор-то-ва-та
ср. р. сор-то-во
членувано сор-то-во-то
мн. ч. сор-то-ви
членувано сор-то-ви-те