сопрано

Речник на българския език

сопра̀но съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

ср., само ед. Сопран.

Грешни изписвания (3)

  • сопрану
  • супрано
  • супрану

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. соп-ра-но
членувано соп-ра-но-то
мн.ч. соп-ра-ни
членувано соп-ра-ни-те