сополанче

Речник на българския език

сополанче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-по-лан-че
членувано со-по-лан-че-то
мн.ч. со-по-лан-че-та
членувано со-по-лан-че-та-та