сопване

Речник на българския език

сопване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. соп-ва-не
членувано соп-ва-не-то
мн.ч. соп-ва-ния
членувано соп-ва-ни-я-та