сонда

Речник на българския език

со̀нда — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сонди, ж.
1. Съоръжение за проникване и изследване на морски или земни дълбочини, както и на вътрешността на организма. Поставям сонда. Изследвам със сонда.
2. Прен. Разг. Дупка за геоложки проучвания, за черпене на вода, направена с такова съоръжение.

Грешни изписвания (1)

  • сондъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сон-да
членувано сон-да-та
мн.ч. сон-ди
членувано сон-ди-те
звателна форма —

Връзки