соната

Речник на българския език

сона̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сонати, ж. Спец. Вид музикално инструментално произведение, което се състои от три или четири части с различен темп и характер.

Грешни изписвания (3)

  • сонатъ
  • суната
  • сунатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-на-та
членувано со-на-та-та
мн.ч. со-на-ти
членувано со-на-ти-те
звателна форма